Последвайте ни в Google News Showcase
„Не ми се тръгва“ – най-новата стихосбирка на любимия на няколко поколения поет Недялко Йорданов, вече е на пазара. Можете да я откриете във водещите български книжарници, както и по вестникарските павилиони на цена от 12 лв.
Изящното томче с логото на издателство „Милениум“ побира най-скорошните стихове на Йорданов – от лятото на 2022 г. до последната му творба, написана преди броени дни. Поетът отново претворява в стихове всички теми, които го вълнуват и го карат да обича живота. А сред тях на първо място винаги е била любовта във всичките ѝ разновидности: от първите трепети на неопитния юноша, през шеметното влюбване и улегналите чувства в брака, та чак до мъдростта на старческата страст. И в римите му винаги присъства тънка иронично-носталгична нотка, която неизменно очарова читателите.
„Книгата се казва „Не ми се тръгва“. Заглавието достатъчно ясно говори, че съм заявил твърдо да стоя тук докрай. Докато си бъда тук, да си пиша до последно, докато мога. И не бързам да си отивам още. Искам хората да ме запомнят можещ, а не отчаян и предал се“, сподели поетът.
Във фейсбук Недялко Йорданов има три страници с хиляди почитатели, които го боготворят и всеки ден очакват новото му стихотворение. Пишат възторжени отзиви, често му се обаждат, спират го по улиците... „Това общуване ми поддържа тонуса. Чувствам се задължен всеки ден да публикувам нещо – и по-стари неща, които съм писал още 16-годишен, и съвсем нови“, казва той.
Официалната премиера на стихосбирката „Не ми се тръгва“ ще е на 11 март в Театър „Сълза и смях“. В поетично-музикалния спектакъл Недялко Йорданов ще рецитира новите си стихове и за пръв път ще изпълни две свои нови песни – „Душата ми вземи“ и „Сребърна любов“.
ВРЕМЕТО, КОЕТО МИ ОСТАВА
Бързо или бавно... Но изтича...
И не се завръща... Отминава.
Знам... Но продължавам да обичам
времето, което ми остава.
Времето, което ми остава...
Колко е... И искам ли да зная?
Да... Понякога ме изкушава
да узная кога е точно краят.
Колко дни... А може би години...
И ако узнам... Какво тогава?
Все едно е... Тъй и тъй ще мине
времето, което ми остава.
Смешно е... Но се надявам тайно...
Чака ме признание и слава.
Знам ли – може пък да е безкрайно
времето, което ми остава.
Може да ме чака... не отричам –
пълна анонимност и забрава.
Има ли значение... Обичам
времето, което ми остава.
Бързам... Бързам... Бързам да си кажа
всичко скрито... Краят наближава...
Затова ми е безкрайно важно
времето, което ми остава.
То е мое... Миличкото... Стене...
Страх го е... Покорно си признава...
Вкопчило се e докрай във мене
времето, което ми остава.
22 декември 2022 г.
